Старобългарски речник
коньават
коньават
-коньаваѭ
-коньаваш
несв
Свършвам, довършвам, прекратявам
да бѫдетъ отълѫенъ отъ славꙑ божѧ. прꙁвол же ахлѫ алеѯандра оба преꙁвутера. ꙁане коньаваѭштѹ тебѣ мѫен
С
187.20—21
Изч
С
Гр
λήγω
коньават сꙙ
Нвб
кончавам
остар
диал
ОА
НГер
ЕтМл
ДА
