Старобългарски речник
коньават 
коньават -коньаваѭ -коньаваш несв Свършвам, довършвам, прекратявам да бѫдетъ отълѫенъ отъ славꙑ божѧ. прꙁвол же ахлѫ  алеѯандра оба преꙁвутера. ꙁане коньаваѭштѹ тебѣ мѫен С 187.20—21 Изч С Гр λήγω коньават сꙙ Нвб кончавам остар диал ОА НГер ЕтМл ДА