Старобългарски речник
константн҄ь 
константн҄ь прил притеж константн҄ь градъ Κονσταντινουπόλις Константинопол, столицата на Византия [дн. Истанбул в Турция] стго ꙇоана хръсостома архіепіскѹпа. констѧтінѣ града, ъⷮ҇ въ велікꙑ етврътокъ К 3а 24—25 отътолѣ ѹбо въ пеаль лютѫ въпадъ правьдвꙑ. прнѹжденъ бꙑ въ къснꙙтнь [погр. вм. константнь] градъ въꙁт С 282.4 фотꙗ патрарха конъстантнꙗ града слово на връбнцѫ  о лаꙁарѣ С 332.13 їанꙿна археппа костатнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово на стѫѭ пасхѫ С 479.4 свꙙтааго оца нашего ї арꙿхеппа бꙑвꙿша костантн҄ѣ града С 486.19 К С костаньтнь коньстантнь костатнь конъстантнь констѧтінь къснꙙтнь костантнь Вж. при константнъ Нвб