Старобългарски речник
константнъ 
константнъ -а м ЛИ 1. Константин — имп. Цезар Флавий Валерий Константин Август — Константин I Велики — 306—337 г. Пр. на 21 май мⷺца мⷺ҇а ҃а҃ паⷮ стѹмѹ  велⷦ҇мѹ благовѣрноⷨ. констатнѹ цⷬ҇ю.  мтре его еленъ А 146b 7 поꙁдѣ нѣкъгда въ слѹха въшедъшемъ. мѣн҄енааго ьстьнааго костантна цѣсара. не прѣꙁьрѣ нъ кнгꙑ. напсавъ.  посълавъ того поѹштааше С 188.14 въшьдъ въ градъ. въ црькъве велкѫѭ. ѭже съꙁъда цѣсарꙿ коньстатнъ С 214.30 поставшꙙ рмьꙗне црѣ менемь костантна С 539.15 2. Константин — един от 42–та християни, умр. мъченически ок. 840 г. в Амория, Фригия, Мала Азия. Пр. на 6 март мѣсꙙца марта .ꙃ҃. мѫен стꙑхъ ... мѫенкъ. ѳеѡдора. костантна С 54.6—7 А С Гр Κωνσταντῖνος констатнъ коньстатнъ костаньтнъ костан’тнъ костантінъ костантнъ Нвб Константин ЛИ Константинов ФИ Коста ЛИ Костов ФИ Костадин ЛИ Костадинов ФИ Косьо ЛИ Косев ФИ СтИл,РЛФИ Срв Костадин и Елена МИ Костадиново дъбе МИ ЙЗ,МИПан Костадиново дере МИ ЙЗ,МИПир Костадиново МИ ГХ,МИМ Костувица МИ Кустадини МИ КМл