Старобългарски речник
к҄есаровъ
к҄есаровъ
прил
притеж
1. Кесарев, принадлежащ на римския император
естъ обраꙁось напсане. глшѧ емѹ кесаровъ
М
Мт 22.21
ЗI.
Срв. Мк 12.16
М;Лк
20.24
М
ꙁаповѣд к҄есаровѣ бол҄ѣрстѣ не повнѫ сꙙ
С
104.17
2.
Като същ.
к҄есарово
ср
ед
и
к҄есароваꙗ
ср
мн
τὰ Καίσαρος
Кесаревото; онова, което се пада, следва да се даде на кесаря;
кесарова въꙁдадте кесаров
М
Мк 12.17
Срв.Мт
22.21
ЗI
отъдат кесарово к҄есарев
С
106.17
Изч
М
З
С
Гр
τοῦ Καίσαρος
От
лат
Caesaris
Вж. при
к҄есар҄евъ
Нвб