Старобългарски речник

к҄есар҄евъ

к҄есар҄евъ прил притеж 1. Кесарев, принадлежащ на римския кесар, император  естъ обраꙁось.  напісане. глашѧ емѹ кесаревъ А Мт 22.21 Срв.Мк 12.16 З;Лк 20.24 З 2. Като същ. кесар҄ево ср ед и кесар҄еваꙗ ср мн τὰ Καίσαρος Кесаревото; онова, което се пада, следва да се даде на кесаря въꙁдадіте ѹбо кесарева кесарю А Мт 22.21 Срв.Мк 12.17 З;Лк 20.25 Изч М З А Гр τοῦ Καίσαρος. Срв. к҄есаровъ От лат Caesaris Срв к҄есаровъ Нвб кесарев остар ОА ВА АК МлБТР Срв Кесарево МИ СНМБ