Старобългарски речник
сполнъ
сполнъ
-а
м
Исполин, великан
въꙁдрадѹетъ сѩ ѣко сполінъ тешт пѫтъ. отъ наѩтъка нбсі сходъ его. сърѣтаньѣ го до конъца нбсі
СП
18.6
Изч
СП
Гр
γίγας
сполінъ
Срв
сполнъ
Нвб
исполин
ОА
ВА
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР