Старобългарски речник
сполнъ
сполнъ
-а
м
Исполин, великан
сполнъ не спетъ сѩ множьствомь крѣпост своеѩ
СП
32.16
ѹдръжавъшмь сполꙑ. неьствовавъшѧѩ
СЕ
52b 2—3
н сце ѹтꙙжлъ ꙁемьѭ стлъпотворен споловъ (!)
С
485.10
Изч
СП
СЕ
С
Гр
γίγας
сполꙑ
Нвб
[и]сполин
ОА
НГер
БТР
АР
ЕА