Старобългарски речник
спльнт сѧ 
спльнт сѧ -спльнѫ сѧ -спльнш сѧ св 1. За време — настана, настъпя, дойда прде съ въ галлеѭ ... глѧ. ѣко сплън сѧ врѣмѧ. ꙇ прблж сѧ цсрстве бже М Мк 1.15 З елсавет же сплън сѧ врѣмѧ родт е М Лк 1.57 З А ꙇсплъншѧ сѧ дьне родт е М Лк 2.6 З А СК ꙇ егда сплъншѧ сѧ осмь дьн да  обрѣжѫтъ. ꙇ нарѣшѧ мѧ емѹ съ М Лк 2.21 З А СК Б ꙇ егда сплъншѧ сѧ дьнье оштенѣ ею. по ꙁаконѹ мосеовѹ. въꙁнѣсѧ  въ лмъ. поставт прѣдъ гмь М Лк 2.22 СК вꙑ вьꙁдѣте въ праꙁдьнкъ сь. аꙁъ не вьꙁдѫ въ праꙁдьнкъ сь. ѣко врѣмѧ мое не ѹ сплън сѧ М Йо 7.8 З А Изтека, отмина.  бꙑстъ ѣко сплъншѧ сѧ денье слѹжьбꙑ его де въ домъ сво М Лк 1.23 З А 2. Сбъдна се, осъществя се ѣко (дь)дьнье мъштеню с сѫтъ. да сплънѧтъ сѧ вьсѣ напсанаа М Лк 21.22 З с ѹбо радость моѣ сплън сѧ М Йо 3.29А ꙇ радость ваша сплънтъ сѧ М Йо 15.11 З А СК М З А СК Б Гр πλήϑομαι πληρόομαι сплънт сѧ ꙇсплънт сѧ Вж. при спльнт Нвб