Старобългарски речник
скѹст сѧ
скѹст сѧ
-скѹшѫ сѧ
-скѹсш сѧ
св
Проверя, изпитам силите, способностите, възможностите си
въпроⷭ҇. блюд сѧ ьто глеш. аще хощеш. да т ослабмъ еще мало врѣмѧ. скѹс сѧ. ѿвⷮ҇ѣ. н ѹбо помлѹте мѧ ха рад. недостонааго. братрь прнте мѧ
СЕ
92а 22
Изч
СЕ
Вж. при
скѹст
Нвб