Старобългарски речник
скѹст
скѹст
-скѹшѫ
-скѹсш
св
1. Изпитам, проверя; подложа някого на проверка, на изпитание
потъщ сѧ себе скꙋшенⷶ҇. поставт прѣдъ бмъ дѣлателѣ непостꙑдъна. правѧща слово стнное
Е
1б 17
скѹсілъ есі сръдьце мое. посѣтілъ есі ноштъѭ. раждеже мѩ і не обрѣтѫ сѩ во мнѣ неправъда
СП
16.3
скѹсі мѩ гі і тꙑ тѩжі мѩ. раждъꙁі ѫтробѫ моѭ сръдъце мое
СП
25.2
ѣко скѹсілъ нꙑ ес бже. раждеже нꙑ ѣкоже раждіѕаетъ сѩ съребро
СП
65.10
їскѹсіхъ тѩ на водѣ прѣрѣньѣ
СП
80.8
їскѹсішѩ мѩ і відѣшѩ дѣла моꙗ
СП
94.9
блюд ѧдо. ѣко огнемь не обнѹѭщемь сѧ. ꙇматъ скѹст дѣло твое
СЕ
88b 24
тогꙿда матъ дѣло твое скѹшено бꙑт. каково бѫдетъ. ꙇ ѣкоже трѹдш сѧ. тако ꙇ мъꙁдѫ прмеш
СЕ
89а 4
ꙗкоже сьде бꙑхом скѹшен. маловрѣменьнѹѹмѹ црѹ. такожде потъштмъ сꙙ скꙋшен обрѣст сꙙ. бѹ велкѹѹмѹ црѹ
С
72.12—13
г бе вѣрѹѭ вь тꙙ. вь н҄ьже с вѣровашꙙ. въьт мꙙ вь н҄ѧ. съподоб мꙙ скѹшен мѫкъ прѧт. ꙗко да аꙁъ скѹшенъ бѫдѫ
С
78.23
тогда бо господь мѧ бѣ посълалъ к тебѣ. скѹст ѹсрьд тво
С
122.25
Изпробвам годността, качествата на някого или на нещо.
сѫпрѫгъ воловънꙑхъ кѹпхъ пѧть. грѧдѫ скѹстъ хъ
М
Лк 14.19
З
А
скѹшенъ
Изпитан, проверен, верен
жрътвам скѹшенааго прослав авраама
С
232.14—15
2. Изпитам върху себе си, изтърпя
вѣсте лко васъ скѹссте ꙁмѫ. ꙗко тꙙжекъ стъ обраꙁъ тоѧ мѫкꙑ
С
89.11
не вь сласть бо ѹже тъ прметъ. прѣмнѫвъ потрѣбьнꙑѧ оставꙑ. се пае въ стнѫ сьвѣдꙙтъ. скѹшьше
С
495.1
3. Изкуша, въведа в изкушение, опитам се да съблазня някого
тогда с въꙁведенъ бꙑстъ дхомь въ пѹстꙑнѭ. ꙇскѹст сѧ отъ непрѣꙁн
З
Мт 4.1
А
СК
подобаатъ снѹ лвскѹмѹ. мъного пострадат скѹшенѹ бꙑт отъ старецъ аръхере кънжънкъ
М
Мк 8.31
З
А
СК
прѣжде же подобаатъ емѹ мъного пострадат. ꙇ скѹшенѹ бꙑт отъ рода сего
М
Лк 17.25
З
скѹст
сѧ
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
С
Гр
δοκιμάζω
πειράομαι
πειράζω
ἐκπειράζω
ἀποδοκιμάζω
ἐκ τῆς πείρας ἔχω
διὰ τῆς πείρας ἔρχομαι
δόκιμος
πείρᾳ
δοκίμιον
скѹсіт
ꙇскѹст
їскѹсіт
скꙋст
Нвб
изкуся
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
БТР
РБЕ
ДА