Старобългарски речник
ндктонъ 
ндктонъ -а м Цикъл от 15 години при старото летоброене, свързано със сътворението на света; индикт наѧтъкъ ндктѡнѹ.  памѧтъ прѣдⷫобномѹ оцоу нашемѹ семеонѹ Е 20а 10 Изч Е От гр ἰνδικτίων Срв. при ндктъ