Старобългарски речник
ндктъ
ндктъ
-а
м
Цикъл от 15 години при старото летоброене, свързано със сътворението на света; индикт
мѣⷭ҇ септѧⷠ҇. въ а҃ деⷩ҇. наѧтоⷦ҇ ндктѹ [!] ноⷡ лѣⷮ҇
А
112d 14—15
натъкъ е(ньдктѹ новое) лѣто
СК
122b 1—2
напса (же сѧ въ) лѣто отъ сътво(ренѣ мро)у ꙅ҃ ф҃а҃. нъд(къта ꙅ)
СН
А
СК
СН
От
гр
ἴνδικτος
нъдктъ
еньдктъ
Нвб
индикт
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
ЕтБАН
АР
РРОДД