Старобългарски речник
меноват сѧ 
меноват сѧ -менѹѭ сѧ -менѹш сѧ несв Наричам се, назовавам се ѣко тѹждѧ грѣхꙑ вьꙁемлетъ. нѣстъ лѣпо да менѹетъ сѧ хвъ рабъ СЕ 104а 7 Изч СЕ Гр ὀνομάζωμαι Вж. при меноват Нвб