Старобългарски речник
меноват 
меноват -менѹѭ -менѹш несв Наричам, именувам, назовавам ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте ... смона егоже менова петра М Лк 6.14 З съпсан дховънꙑм двжемѹ решт. обраꙁа въꙁдрастъ. отъ н҄хъ менѹмааго С 546.4 Изричам, произнасям.  да отъстѫптъ отъ неправъд въсѣк менѹѧ мѧ гне Е 2а 13 ; любодѣанье же ꙇ вьсѣка неістота въ васъ да не іменѹетъ сѧ. ѣкоже подобаетъ стꙑмъ К 2а 33 меноват сѧ Изч М З Е К С Гр ὀνομάζω іменоват Нвб именувам [се] ОА ВА Бот НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА