Старобългарски речник
ꙁмьн҄ь 
ꙁмьн҄ь прил притеж Змийски, на змия ѣростъ іхъ по обраꙁѹ ꙁмню. ѣко аспдꙑ глѹхꙑ ꙁатꙑкаѭщѩ ѹші своі. ѣже не ѹслꙑшітъ гласа обаваѭщаго СП 57.5 Изч СП Гр τοῦ ὄφεως Вж. при ꙁмьнъ Нвб