Старобългарски речник
ꙁмьнъ
ꙁмьнъ
-ꙑ
прил
притеж
1. Змийски, който се отнася до змия, змей
ꙗкоже бо враевьст отроц ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ
С
430.14
посълашꙙ на мѫжа дхъ въ обраꙁѣ ꙁмнѣ
С
567.6
аште т реетъ пото ꙁлъъ оцьтъ сплъ. рьц мꙋ да мꙑ сьмрьтоносънь ꙗдъ ꙁмнъ ꙁблюмъ
С
484.10
Образно.
беꙁъ ѹма нꙑ мѫте ... вдꙙште бсърꙑ цръкъвънꙑѧ отъ свн попъранꙑ. ꙁвѣꙁдꙑ небесънꙑѧ подъ опашьѭ ꙁмноѭ. на ꙁемл҄ѫ вламꙑ
С
134.26
2.
Прен. Коварен, зъл, лукав
не прѣдълага м ꙁмїнъ ѹмꙑшлꙗ. дꙗвол҄ь не пролва слъꙁъ ... не маш бо мене прѣльстт
С
102.8
Изч
С
Гр
τοῦ δράκοντος
ὀφεώδης
ꙁмнъ
Нвб
змиин
ОА
ЕтМл
ЕтБАН
РБЕ
ДА
змиен
ДА
Срв
Змиината
МИ
ГХ, МИМ