Старобългарски речник
ꙁмьнъ 
ꙁмьнъ -ꙑ прил притеж 1. Змийски, който се отнася до змия, змей ꙗкоже бо враевьст отроц ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ С 430.14 посълашꙙ на мѫжа дхъ въ обраꙁѣ ꙁмнѣ С 567.6 аште т реетъ пото ꙁлъъ  оцьтъ сплъ. рьц мꙋ да мꙑ сьмрьтоносънь ꙗдъ ꙁмнъ ꙁблюмъ С 484.10 Образно. беꙁъ ѹма нꙑ мѫте ... вдꙙште бсърꙑ цръкъвънꙑѧ отъ свн попъранꙑ.  ꙁвѣꙁдꙑ небесънꙑѧ подъ опашьѭ ꙁмноѭ. на ꙁемл҄ѫ вламꙑ С 134.26 2. Прен. Коварен, зъл, лукав не прѣдълага м ꙁмїнъ ѹмꙑшлꙗ.  дꙗвол҄ь не пролва слъꙁъ ... не маш бо мене прѣльстт С 102.8 Изч С Гр τοῦ δράκοντος ὀφεώδης ꙁмнъ Нвб змиин ОА ЕтМл ЕтБАН РБЕ ДА змиен ДА Срв Змиината МИ ГХ, МИМ