Старобългарски речник
еѵфмꙗ 
еѵфмꙗ -ѩ ж ЛИ 1. Евтимия, Евфимия [Ефимия] — майката на Йоан Мълчаливи [Саваит], епископ в Армения и монах в манастира “Св. Сава Освещени” край Ерусалим [умр. ок. 558 г.] родтелю бꙑвъ. егкратꙗ.  еуфмѧ С 278.18 2. Евтимия, Евфимия [Ефимия] Всехвална в Халкидон [Витиния] — християнка, умр. мъченически по времето на Диоклециан [284—305 г.] хвърлена на зверовете ок. 303—305 г. Пр. на 16 септември и 11 юли мⷺца сепⷠ е҃і стꙑѩ мⷱцѧ ефіміѩ А 119а 23 мⷺца ⷧю а҃і҃. стаго мⷱка маркана.  стъіѩ ефмѧ А 150b 23 стрстъ. стꙑѧ мнⷱцѧ ефмѧ Е 34б 4—5 Изч А Е С Гр Εὐφημία ефмꙗ Вж. при еѵтѵм Нвб