Старобългарски речник
еѵтѵм 
еѵтѵм -ꙗ м ЛИ Евтимий Велики от Мелитин Армения [умр. ок. 473 г.] — палестински монах и подвижник; основател на Теоктистовия манастир край Ерусалим, възвърнал към официалното православие монофизитката имп. Евдокия [съпруга на Теодосий II]. Пр. на 20 януари мⷺца тⷢ҇о ҃. прнⷣ҇аго оца наⷲ҇ еѵтѵма А 141а 21 достона творѧ тѧ. ꙇ ѹѧстью стьіхъ. ꙇ прѣдбънꙑхъ оць нашхъ. ꙇ постьнцѣхъ. анътоню. ефьтмѹ СЕ 92b 25 Изч А СЕ Гр Εὐϑίμιος ефьтмъ Нвб Евтим ЛИ Евтимий ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Евтимия ЛИ Евтимѝца ЛИ Евтима ЛИ Евтимѝка ЛИ Евтимѐнка ЛИ Евтимка ЛИ Евтимов ФИ СтИл,РЛФИ