Старобългарски речник
дрьжат сѧ 
дрьжат сѧ -дрьжѫ сѧ -дрьжш сѧ несв 1. Държа се за нещо о деснѫѭ сꙙ обрꙙштетъ благоьстьнꙑмъ.  еже агг҄елꙑ похвалмъ. дръжтъ сꙙ скврънавꙑма рѫкама.  прносмъ отъ недостонꙑхъ прностъ себе С 506.19 ꙗкоже бо вь вергахъ ꙁлатахъ. пртокꙑ дрѹгъ дрѹꙁѣ сьплетенъ. дно дного дръжтъ сꙙ сьплетенꙑхъ кождо С 318.16 Прилепвам се, държа се плътно до някого. ꙇ не обрѣтаахѫ ьто сътворѧтъ емѹ. людье бо вьс дръжаахѫ сѧ его послѹшаѭште М Лк 19.48 З 2. Привързвам се към някого нкꙑ же рабъ можетъ дьвѣма господьна работат. л бо едного въꙁненавдтъ. а дрѹгаго вьꙁлюбтъ. л едного дръжтъ сѧ а о дрѹѕѣемь неродт наьнетъ М Мт 6.24 З, А.Срв. Лк 16.13 М З А СК 3. Придържам се към нещо, следвам определени правила подобаатъ въꙁвратвъшѹ сꙙ мьнѣ. дръжат() сꙙ по сво дѣло въꙁдръжанꙗ С 203.18—19 правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн. дръжꙙ сꙙ пае по немьвен. стꙑдꙙ сꙙ не тъьѭ отъ ного вдѣт сꙙ. нъ  самъ нагъ вдѣт сꙙ С 280.19 на вьсѣко врѣмꙙ добро  съпасно покаан. дръжꙙштмъ сꙙ го. вь сѧ же пае альбънꙑѧ дьн С 390.5 шьстьꙗ дрьжат сѧ τῆς πορείας ἔχομαι Следвам пътя, придържам се към определен, установен път їакѡвъ же мъ сꙙ пѫт ведѫштааго въ мръ. шъстꙗ дръжааше сꙙ С 527.23 М З А О СК С Гр κρατέομαι κατέχομαι ἐκκρεμάννυμαι ἀντέχομαι χράομαι ἔχομαι дръжат сѧ Нвб Вж. при дрьжат