Старобългарски речник
добл҄ь 
добл҄ь - прил 1. Доблестен, благороден не бо бѣѣше отъ н҄его съплетъка рѣемъ. не бо  вѣдѣѣше. нь бѣѣше добь вѣроѭ  трьпѣнмъ С 47.2 ꙗвѣ стъ. ꙗко хвалꙙште добл҄ꙙ мѫжꙙ въ тъьнѣхъ врѣменехꙿ. не отълѫꙙтъ сꙙ подражанꙗ С 82.7 по стнѣ. добра корене добра же  лѣторасль. покаꙁа доблаꙗ мат С 96.17  по сьврьшенѣѣмь го покаан.  добл҄мъ сповѣдан. прѣвелкаꙗ ѹдеса ... отъпаде С 520.29 2. Храбър, смел, мъжествен бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ ... небобѣдьн  добі вь ратехъ С 69.5 блаженꙑ же кодратъ. ꙗко по стнѣ доб страстотръпецъ ... сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ С 105.3 доб же мѫенкъ кодратъ рее. бꙗте бꙗте. пл҄ьт ѹбо пакост творш. а дшꙙ не врѣдш С 113.13 ѹбо сꙙ вельства богъ  велкааго аполона добьꙗго.  ераклꙗ же вьсѣхъ цръ С 115.7 повелѣ же  добл҄ѣго алеѯандра повѣсвъше стръгат С 161.3 въвръженѹ же бꙑвъшꙋ добьюмѹ сповѣдꙿнкѹ хсовѹ сак҄ѹ. въ съмрьтънѫѭ пѫнѫ С 193.22 постав мъ цѣсарꙗ ... ште же не кръштенѹ сѫштѹ добьꙗ сѫшта  храбъра С 197.4 С Гр γενναῖος ἀνδρεῖος εὐϑαρσής ἀκαταγώνιστος ἄριστος καλός ἀνδρειότατος γενναίως добь Вж. при добл҄естьнъ Нвб