Старобългарски речник

добл҄естьнъ

добл҄естьнъ -ꙑ прил Доблестен, благороден благословьнъ с г бе отецъ нашхъ. же раба свого алеѯандра добьстьнѣшм трѹдꙑ. крѣпꙿка на тво ѹвѣдѣн ... прведъ С 161.12 Изч С добьстьнъ Нвб доблестен ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ Срв доблествен ВА