Старобългарски речник
донѵсъ
донѵсъ
м
ЛИ
Дионис [Бакх, Вакх] — в старогръцката митология бог на виното, растителността, веселието и лозята
такожде же донусь. наротꙑ вашъ богъ нѣ л і тъ отъ блѫда родлъ сꙙ
С
8.7
Изч
С
Гр
Διόνυσος
донусь
Вж. при
донс
Нвб
