Старобългарски речник
донс 
донс -ꙗ м ЛИ 1. Дионисий Ареопагин — мъченик, епископ на Атина [I в. от н.е.]. Пр. на 3 октомври мⷺца октоⷠ҇ в҃ стааⷢ҇ наⷲ҇го мⷱ҇ка донісіа ареопаћіта А 122а 10 2. Дионисий [ок. 195—265 г.], александрийски епископ [ок. 248—265 г.], наречен Велики от Евсевий Кесарийски; ученик на Ориген. Пр. на 5 октомври мⷰ҇ѣ г҃. донса епскопа СК 131а 17 А СК МЛ Гр Διονύσιος донісі донсъ Нвб Диониси ЛИ Дионисий ЛИ Дионисиев ФИ Диониш ЛИ Дионишев ФИ Диониз ЛИ Дионизов ФИ СтИл,РЛФИ