Старобългарски речник
гостьнкъ 
гостьнкъ -а м Съдържател на странноприемница, гостилничар въꙁъмъ же ꙇ на скотъ своꙇ. прведе же ꙇ въ господѫ ...  на ѹтрꙗ шъдъ.  вьꙁъмъ в҃ пѣнꙁа. дастъ гостьнкѹ  рее прлеж емь СК Лк 10.35 СК Гр πανδοχεύς Вж. при гостньнкъ Нвб