Старобългарски речник
гостньнкъ 
гостньнкъ -а м Съдържател на странноприемница, гостилничар прведе  въ гостнцѫ ... ꙇ на ѹтрьн шедъ ꙁьмь дъва пѣнѧѕа дастъ гостньнкѹ. ꙇ рее емѹ прлеж емь М Лк 10.35 Изч М З А Гр πανδοχεύς Нвб гостинник остар ОА ВА Срв гостилник остар ОА ВА МлБТР ЕтМл РБЕ РРОДД