Старобългарски речник
вѣтрьн҄ь 
вѣтрьн҄ь - прил притеж Който принадлежи на вятъра  вьꙁіде на херѹвімъ і летѣ. летѣ на крѹлѹ (!) вѣтръню СП 17.11 полагаѩ облакꙑ вꙑсхожденье свое. ходѩ на крлу вѣтрьню СП 103.3 Срв. СЕ56b 21 Изч СП СЕ Гр [τῶν] ἀνέμων вѣтрънь Вж. при вѣтрьнъ Нвб