Старобългарски речник
вѣтрьнъ
вѣтрьнъ
-ꙑ
прил
бѹрꙗ вѣтрьна
λαῖλαψ ἀνέμου
Силна буря, бурен вятър
ꙇ бꙑстъ бѹрѣ вѣтръна велѣ. влънꙑ же вьлваахѫ сѧ въ ладѭ. ѣко юже погрѧꙁнѫт хотѣаше
М
Мк 4.37
З
ꙇ сънде бѫрѣ вѣтръна въ еꙁеро
М
Лк 8.23
З
А
походлъ ꙗкоже по сѹхѹ врьхѹ морꙗ. бѹрѫ вѣтрьнѫ ѹтоллъ словомъ
С
473.19
Изч
М
З
А
С
вѣтрънъ
Нвб
ветрен
остар
ОА
ВА
НТ
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА
вятърни
остар
НГер
Срв
Ветрен
МИ
ЖЧ
Ветрене
МИ
Ветрени
МИ
ЙЗ,Зас
Ветрен дол
МИ
ПК,Пр. в им
Ветренка
ЛИ
СтИл,РЛФИ