Старобългарски речник
вѣтрьн҄ь
вѣтрьн҄ь
-
прил
притеж
Който принадлежи на вятъра
вьꙁіде на херѹвімъ і летѣ. летѣ на крѹлѹ (!) вѣтръню
СП
17.11
полагаѩ облакꙑ вꙑсхожденье свое. ходѩ на крлу вѣтрьню
СП
103.3
Срв.
СЕ56b 21
Изч
СП
СЕ
Гр
[τῶν] ἀνέμων
вѣтрънь
Вж. при
вѣтрьнъ
Нвб
