Старобългарски речник
въꙁьмат сѧ 
въꙁьмат сѧ -въꙁемлѭ сѧ -въꙁемл҄еш сѧ несв Издигам се нагоре, възйемам се [образно]  вьсѣко вꙑшен въꙁемьѭште сꙙ. на вѣдѣн бож С 280.30 Изч С Гр ἐπαίρομαι Нвб Вж. при въꙁѧт