Старобългарски речник

въꙁѧт

въꙁѧт -въꙁьмѫ -въꙁьмеш св 1. Поема нещо с ръка, хвана, уловя, като го вдигна, издигна нагоре; вдигна, издигна вьꙁѧсѧ же камене да връгѫтъ на нь М Йо 8.59 З А то естъ ѹдобѣе решт ослабленѹмѹ. отъпѹштаѭтъ т сѧ грѣс. л решт въстан  вьꙁъм одръ тво  ход М Мк 2.9 З А СК Б вꙁъмѣте врата кнѧѕ ваш Е 25а 5—6 Срв. СП23.7 СП23.9 С464.16 С465.4, 8, 15—16, 26 вьꙁемъш сна свого на рамѹ крѣпъко. вьслѣдъ колъ дѣаше С 80.18 Възкача, натоваря. въꙁъмъ же і на скотъ своі. прведе же і въ господѫ СК Лк 10.34 сама свома рѫкама вьꙁемꙿш на рамо. въꙁлож на кола С 96.6 Образно. въꙁъмѫтъ рѣкꙑ стрѹгꙑ своѩ отъ гласа водъ мъногъ СП 92.3 Прен.Възвися някого в нравствено отношение, въздигна. спі гі люді своѩ  благословестві достоѣнье твое. і ѹпасі ѩ і воꙁъмі ѩ до вѣка СП 27. 9 въꙁвеселі дшѫ раба твоего. ѣко къ тебѣ гі въꙁѩхъ дшѫ моѭ СП 85.4 2. Поема нещо с ръка, хвана, уловя подобно естъ цсрстве нбское. ꙁрънѹ горѹшънѹ. еже вьꙁемъ ловѣкъ вьсѣ на селѣ своемъ М Мт 13.31 З въ ркахъ ꙁмѩ вьꙁъмѫтъ М Мк 16.18А глетъ емѹ ппъ. въꙁъм нѫжѧ (!). ꙇ въдажд м ѩ.  егда въдастъ емѹ ножѧ. премъ ѩ СЕ 96а 17 онъ же въпрьво вьꙁемъ въжьженѫ свѣштѫ. положвъ подъ спѫдомь.  рее къ женѣ сво сѫшт  дѣвц. ꙿто стъ слажде свѣтъ л л тъма С 25.20 он же мотꙑкꙑ  рꙑла вьꙁемъше копашꙙ С 219.7 3. Взема със себе си, понеса, отнеса, занеса  прстѫпьше ѹенц его вьꙁѧсѧ тѣло его.  погрѣсѧ е М Мт 14.12 З ꙇ прѣшедъше ѹенц его на онъ полъ. ꙁабꙑшѧ хлѣбꙑ въꙁѧт М Мт 16.5 З на рѫкахъ воꙁъмѫтъ тѩ. еда когда прѣтъкнеш о камень ногѫ твоѭ СП 90.12 Срв.Мт 4.6 З А СК Б сімі бо псалъм поѣхѫ. въ ветъсѣмь ꙁаконѣ. ꙇ с орꙇганꙑ вьꙁѧшѧ. егда ѩ плѣнішѧ да імѫтъ памѧть домашънѣго жітьѣ К 7а 35 Срв. С418.26 тъгда ѹподобтъ сꙙ цѣсарьств небесъно десꙙт дѣвцъ. ѧже вьꙁьмъшꙙ свѣтльнкꙑ хъ. ꙁдошꙙ на сьрѣтен ꙁꙙт  невѣстѣ С 368.26  бѣаста лежꙙшт тѣлесѣ стѹю вьнѣ града. не дамѣ вьꙁꙙт сꙙ отъ крьстꙗнъ С 14.25 За вода, порой — отнеса, завлека. ꙇ не ощютшѧ доньдеже прде вода  вьꙁѧтъ вьсѧ М Мт 24.39 З 4. За съд — побера, вместя лежтъ стоьнкъ. ꙗкоже аште кто прнесетъ съсѫдъ. напльнтъ сьсѫдъ. аште стъ велкъ велко вьꙁьметъ. аште малъ мало вьꙁьметъ с С 307.27—28, 28 5. Приема, получа, взема [пари, дар, награда и под.] подобааше т ѹбо въдат съребро мое ... тръжънкомъ. ꙇ пршьдъ аꙁъ вьꙁѧлъ ѹбо бмь свое съ лхвоѭ М Мт 25.27 З, А, СК. Срв. С370.1 помѧн кънжънкꙑ. не съмѣвъшѧѩ въꙁѧт. съребра цѣнꙑ его СЕ 49а 21—22 овъ бо продастъ ѭ. въꙁъмъ ћ҃ съребрьнікъ К 7b 31 ншт же въꙁемъ в҃і ꙁлатцъ  сьребрьнꙑ блюдъ отде С 121.4—5  тако гратанъ  ѳеѡдос цѣсара въꙁꙙста побѣдѫ С 197.12 лежаахѫ бо дарове мноꙁ отъ цѣсара. да же обрѣтъ крьстꙗна прѣдастъ. то тъ да вьꙁьметъ дарꙑ С 210.3 Придобия, спечеля, сдобия се с [власт или символ на власт]. магнъ к’то вовода вьꙁемъ власть отꙿ цѣсарьскааго повелѣнꙗ. спльн҄енъ гнѣва на крьстꙗнꙑ.  гл҄ꙙ. же да не отъвръжетъ сꙙ мене хрстосова. да ѹбнъ бѫдетъ С 45.16—17 въ то лѣто аламѹндарь сскъ. цѣсаръскꙑ санъ вьꙁьꙁмъ. же персомъ дань даꙗхѫ. де на аравѭ С 291.26 Приема, получа [опрощение, благословия, указание, закон и под.]. тⷢ҇ода да вьꙁьмⷮ҇е мⷧ҇о ѡⷮ҇ пⷫ҇о.  покаетъ сѧ свохъ грѣхъ СЕ 38b 1 нъ вьсе прѣобдѣвъше вѣьно съпасен вьꙁꙙшꙙ С 54.25  тако благословьн вьꙁъмъша. отъхождааста радѹѭшта сꙙ С 205.23  съгрѣшьш гѹ просмъ простꙑн҄ѫ вам вьꙁꙙт С 67.26 вьꙁьꙁм  дрѹго ѹкаꙁан отъ свꙙтааго ѱанꙗ С 304.27—28 не моꙁ нктоже ꙗдѹ мѣѧ въ ѹмѣ. да не осѫжден вьꙁьметъ С 421.1 Образно. ѹмѫдр  вьꙁѧт щтъ вѣрꙑ СЕ 94а 5 да достон бѫдете  вꙑ вѣьнѣ жꙁн вѣньць вьꙁꙙт С 154.15 6. Намеря нещо, което ми е необходимо ꙇ глшѧ емѹ ѹенц. отъ кѫдѣ вьꙁьмемъ на пѹстѣ мѣстѣ хлѣбꙑ. насꙑтт толко народа М Мт 15.33 З А 7. Послужа си с нещо, използвам вьꙁьмъ [вм. вьꙁьмѣмъ, Север., с. 361, бел. под линия] же  маломь съкаꙁанмꙿ. на ꙗвьн глагол҄емꙑмъ. съкаж м ѡ ловѣе. же сꙙ творш покааню С 361.9 тꙑ не вѣрьнꙑѧ рѣ вьꙁꙿмъ рееш. аште не вждѫ вь рѫкѹ его ꙁнаменьꙗ гвоꙁдвнааго не мѫ вѣрꙑ С 506.5—6 8. Прен. Взема, поема върху себе си [бреме, робство] вьꙁьмѣте го мое на себѣ. ꙇ наѹте сѧ отъ мене ѣко кротокъ есмъ  съмѣренъ срдцмъ. ꙇ обрѧщете поко дшамъ вашмъ М Мт 11.29 З, А, СК. Срв. СЕ89b 14 9. Отнема, лиша някого от нещо ꙇмѫщѹмѹ бо дастъ сѧ ꙇ ꙁбѫдетъ емѹ. а же не матъ. ꙇ еже матъ въꙁьметъ сѧ отъ него М Мт 13.12 З. Срв.Мт 25.29 М, З, А, СК;С 370.6 С377.24 вьꙁьмѣте ѹбо отъ него таланътъ. ꙇ дадте мѫщюмѹ М Мт 25.28 З, А, СК. Срв.Лк 19.24 М, З, А;С 370.1—2 С377.20 нктоже вьꙁьметъ еѩ отъ мене. нъ аꙁъ полагаѭ ѭ о себѣ М Йо 10.18 З А канꙿддъ глагола вьꙁьм  поꙗсꙑ нашꙙ  тѣлеса. нтоже бо намъ ха естьнѣше С 73.29 Присвоя, заграбя, прибера за себе си. ꙇ хотѧщѹмѹ сѫдъ прѩт съ тобоѭ  рꙁѫ твоѭ въꙁѧт. отъпѹст емѹ  срацѫ твоѭ М Мт 5.40 З горе вамъ ꙁаконьнкомъ. ѣко вьꙁѧсте клюь раꙁѹмѣню. сам не вьндете.  въходѧштемъ въꙁбрансте М Лк 11.52 З ꙇ пропьнъше  раꙁдѣльше рꙁꙑ его меташѧ жрѣбѩ о нѧ. кто то вьꙁьметъ М Мк 15.24 З А СК (въ щїпонѣ грььскѫ воїскѫ црѣ васїл)їа. кде же вьꙁꙙто бꙑ ꙁла(то) В Завзема, завладея. ꙇ прдѫтъ рмлѣне. ꙇ въꙁъмѫтъ  мѣсто  ѩꙁкъ нашъ М Йо 11.48 З А ѧже рее ратѭ  мꙙтежемъ цръкꙿв вьꙁꙙсте. то тꙑ мрьнѣ отъдадте С 200.18 Откъсна, отдера. нктоже бо не прставлѣатъ. прставленѣ. плата не бѣлена рꙁѣ ветъсѣ. вьꙁьметъ бо коньнѫ своѭ отъ рꙁꙑ. ꙇ больш дра бѫдетъ М Мт 9.16 Срв.Мк 2.21 М З Извадя, изтръгна. л како рееш братѹ своемѹ. остан да въꙁъмѫ сѫкъ. въ оесе твоемь СК Мт 7.4 10. Задържа въꙁъпшѧ же въс народ глѭште. вьꙁьм сего отъпѹст же намъ варавѫ М Лк 23.18 З он же въпѣхѫ въꙁьм въꙁьм пропьн  М Йо 19.15 З, А, СК. Срв. С435.15 С477.16 въꙁѧт благословл҄ень εὐλογέομαι Получа благословия аште не рано вь ꙁорꙙ шъдъша къ прѣподобьнѹѹмѹ покланꙗста сꙙ мѹ.  тако благословьн вьꙁъмъша. отъхождааста радѹѭшта сꙙ С 205.23 въꙁѧт вѣньць στεφανόομαι Получа награда, прослава, увенчая се сътрьпте мало.  ꙁаконьнѣ постраждте да вѣньцꙙ вьꙁьмете С 75.28—29 въꙁѧт въ ꙁамъ δανείζομαι Взема назаем рее гь просщюмѹ ꙋ тебе даі.  хотщаго ѹ тебе въ ꙁаімъ въꙁт не въꙁврат СК Мт 5.42 въꙁѧт скѹшень πεῖραν λαμβάνω Изпитам, проверя вѣстъ рее прде къ мьнѣ. нъ хоштѫ пакꙑ опасьнѣ. самѣм дѣлесꙑ скꙋшен вьꙁꙙт. но (!) ꙗко аꙁъ не вѣдѣ нъ ꙗко наѹт хоштѫ ловѣкꙑ С 305.16—17 въꙁѧт наѧтъкъ λαμβάνω τὴν ἀρχήν Получа началото си, започна она ждовъска бѣ пасха. она вь егуптѣ наꙙтъкь вьꙁꙙ С 416.16 въꙁѧт на рѫкахъ αἴρω ἐπὶ χειρῶν Прегърна, взема някого в обятията си на рѫкахъ воꙁъмѫтъ тѩ. еда когда прѣтъкнеш о камень ногѫ твоѭ СП 90.12 Срв.Мт 4.6 З, А СК въꙁѧт свѧто комъкань κοινωνέω Комквам се, причестя се, взема комка, причастие н свꙙтааго комканꙗ вьꙁем С 361.27 въꙁѧт съвѣтъ συμβούλιον λαμβάνω Взема решение  ꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣтъ вьꙁꙙшꙙ. да  погѹбꙙтъ С 402.11 въꙁѧт на ѹмъ λαμβάνω ἐν νῷ Взема предвид, взема под внимание; спомня си отъмьнѣвъ же сьвѣстѭ. ꙁдохъ к н҄е.  прѣдолѣвъшѹ м распал҄еню блѫднѹѹмѹ. н ба на ѹмъ вьꙁьмъ въ асъ тъ С 525.27 трконъ же н о н҄емъ бꙑвꙿшааго ловѣколюбꙗ бжꙗ помꙑслвъ. н бꙑвъшааго мѹ отъ болѣꙁн цѣл҄еньꙗ на ѹмъ въꙁьмъ С 563.17 въꙁѧт сѧ М З А СК Б Е СП СЕ К С В Гр αἴρω ἐπαίρω λαμβάνω ἀναλαμβάνω ἐπιλαμβάνω μεταλαμβάνω κομίζω συγκομίζω δέχομαι αἱρέω ἀναιρέω ἀφαιρέομαι βαστάζω ἐπιβιβάζω ἐκβάλλω φέρω καρπόω ἔχω πειράομαι χράομαι πραγματεύομαι ἀξιόομαι ὑπάγομαι вьꙁѧт воꙁѧт Нвб взема [се], вземам [се], взимам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ Срв зема диал ДА