Старобългарски речник
въꙁвелт сѧ 
въꙁвелт сѧ -въꙁвелѫ сѧ -въꙁвелш сѧ св Издигна се, въздигна се, възвися се вьꙁвел сꙙ на врагꙑ доброьстмъ. въгодьнкъ тво моӱс С 232.22 Изч С вьꙁвелт сѧ Вж. при въꙁвелт Нвб