Старобългарски речник
въꙁвелт 
въꙁвелт -въꙁвелѫ -въꙁвелш св 1. Повдигна обвинение [клевета] срещу някого їбо лвкъ мра моего на нъже ѹпъвахъ. ѣдъ хлѣбꙑ моѩ въꙁвелілъ есть на мѩ ковъ СП 40.10 ддъ рее ꙗдꙑ хлѣбъ мо вьꙁвеллъ стъ на мꙙ прѣльштень С 478.13—14 2. Възвелича, прославя, възхваля някого ꙇ слꙑшашѧ окръсть жвѫште ꙇ рождене еѩ. ѣко вьꙁвеллъ естъ гъ млость своѭ съ неѭ М Лк 1.58 З А въꙁдрадѹемъ сѩ о спні твоімъ і въ імѩ гі ба нашего въꙁвеліімъ сѩ СП 19.6 вьꙁвелте гѣ со мноѭ. ї вьꙁнесѣмъ їмѩ его въкѹпѣ СП 33.4 ї глѭтъ воїнѫ да въꙁвелїтъ сѩ гъ хотѩштї мїрѹ рабі его СП 34.27 въсхвалѫ імѩ ба моего съ пѣсніѭ. въꙁвеліѫ і въ хваленьі СП 68.31 і въ дѣлѣхъ рѫкѫ твоеѭ въꙁдрадѹѭ сѩ. ѣко въꙁвелішѩ сѩ дѣла твоѣ гі СП 91.6 Срв.СП 103.24 въꙁвелт сѧ М З А СП С Гр μεγαλύνω εὐφραίνω вьꙁвелт Нвб възвелича ОА ВА ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ