Старобългарски речник
въꙁбѣст 
въꙁбѣст -въꙁбѣшѫ -въꙁбѣсш св Вбеся, разгневя, разяря някого бѣжмъ неѹподаренꙗ  хѹлꙑ. то бо старѣшнꙑ жьрьцемъ.  кнжнц ждовьст (!). на хрстоса ѹбн въꙁбѣсшꙙ С 340.17 Изч С Гр ἐκβακχεύω Нвб Вж. при въꙁбѣст сѧ