Старобългарски речник
въврѣщ сѧ 
въврѣщ сѧ -въврьгѫ сѧ -въврьжеш сѧ св Хвърля се вътре [в нещо] смонъ же петръ слꙑшавъ ѣко гь естъ. епендтомъ прѣпоѣса сѧ. бѣ бо нагъ. ꙇ въвръже сѧ въ море М Йо 21.7 З А СК ꙗкоже прнѹжденомъ мъ бꙑт боꙗꙁньѭ юньца. самѣмъ сꙙ въврѣшт въ пештъ хлѣбьнѫѭ С 565.24 Изч М З А СК С Гр βάλλω ἐμαυτόν въврѣшт сѧ Нвб Вж. при въврѣщ