Старобългарски речник
въврѣщ 
въврѣщ -въврьгѫ -въврьжеш св 1. Хвърля вътре [някого или нещо] ꙇ въвръгѫтъ ѩ вь пешть огньнѫ М Мт 13.42 З, А, У.Срв. Мт 13.50 М З СК ѹнѣе емѹ б бꙑло. аште б камень жръновънꙑ въꙁложенъ на вꙑѭ его. ꙇ въвръженъ въ море М Лк 17.2 помꙑшлѣѩ ѣко по толіцѣ ѹені въ какъ брѣгъ себе въвръгъ не юѣше К 3b 5 повелѣ вьврѣшт паула  улꙗнѭ въ огн҄ь С 15.4 Образно. мънте ѣко прдъ въврѣшт мра на ꙁемл҄ѭ. не прдъ въврѣщъ мра нъ меъ М Мт 10.34 Изхвърля, изсипя.  съжегѫтъ тѣлеса стꙑхꙿ.  вь рѣкѫ въврьгѫтъ.  се сътворѫ да  остатъка хъ не бѫдетъ С 79.4 2. Дам дарение, пусна, хвърля [монета и под.] вьс бо с отъ ꙁбꙑтъка своего въвръгѫ въ дарꙑ бжѩ. а с отъ лшенѣ своего. вьсе мѣне еже мѣ въвръже М Лк 21. 4 З А СК въврѣщ въ тьмьнцѫ βάλλω εἰς φυλακήν, βάλλω ἐν τῇ φυλακῇ, κατείργω ἐν φυλακῇ, ἐμβάλλω εἰς τὸ δεσμωτήριον, ἀποτίϑημι ἐν τῷ δεσμωτηρίῳ, οἰκέω τὴν φυλακήν, βάλλω καταδίκῃ Хвърля в тъмница, затворя ꙇ сѫд тѧ прѣдастъ слѹѕѣ. ꙇ въ темьнцѫ въвръжетъ тѧ М Мт 5.25 З аурлꙗнъ повелѣ (...) лѣшт ꙗ ꙁдрова.  въ темꙿнцѫ въврѣшт С 6.23—24  въвръженѹ бꙑвъшѹ въ темнцѫ. бꙑстъ по обꙑаю молꙙштѹ сꙙ мѹ въ полѹношт вдѣт юношѫ красъна С 186.30—187.1 въврѣщ въ хѹлѫ τρέπω εἰς βλασφημίαν Предам, подхвърля на хула; оклеветя много бо бѣсован же отъ тебе томьн въвръже тꙙ въ хѹлѫ С 1.6 въврѣщ мрѣжѫ χαλάω τὸ δίκτυον, βάλλω τὸ δίκτυον Хвърля мрежа [за да ловя риба] об ношть вьсѫ трождьше сѧ не ѩсомъ несоже. по глѹ же твоемѹ въвръжемъ мрѣжѫ М Лк 5.5 З онъ же рее мъ. въвръѕѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ мрѣжѫ.  обрѧштете М Йо 21.6 З А СК въврѣщ сѧ М З А СК Б ЗП У СЕ К С Гр ἐμβάλλω βάλλω ῥίπτω ἀκοντίζω ἐκβάλλω χαλάω πέμπω χόω ὠϑέω βλήσκομαι въврѣшт Нвб Срв връгам НГер ДА въргам ДА