Старобългарски речник
вельствь 
вельствь -ꙗ ср 1. Величие двлѣхѫ же с народ. о велъстві бжі СК Лк 9.43 сѣде о деснѫѫ вельствѣ на вꙑсокꙑхъ Е 6а 16—6б 1 ꙇмъже прѣгрѣшенѣ ꙇ ѫꙁꙑ съкрѹш. велествью твое славѣ СЕ 80а 8 тꙑ прꙇм покаане. ꙇ сповѣдане рабѹ твоемѹ семѹ. прпадаѭщю велествью твоемѹ СЕ 74а 16 2. Мощ, сила прсꙙгохъ. ꙗкоже моштьно стѫпа т. вельствмꙿ же ѹкаꙁаньꙗ. сьделѣва С 508.14 3. Само мн. Велики дела, чудеса бъ вꙑшьнхъ ѣже сътворі веліьствіѣ СП 70.19 Изч СК Е СП СЕ С Гр μεγαλειότης μεγαλωσύνη μέγεϑος [τὰ] μεγαλεῖα вельств велъстве веліьствіе Вж. при вельство Нвб