Старобългарски речник
вельство 
вельство -а ср 1. Големина, величина въ пртꙿахъ рее. от велъства  добротꙑ ꙁъдан. по вьрꙙжденю вдѣт. по н҄емѹже обраꙁѹ родотворьцѹ хъ съꙁꙿдат С 534.2 еуагꙿгелско бо псан҄ь глаголетъ. мала бꙑвъша ꙁакꙿхеа по въꙁдрастѹ. а  ꙗвьꙗѧ вельство вол҄ꙙ С 545.29 гда вел слꙑ бжѧ авѣ хоштетъ бꙑт. ꙗко не вь велъствѣ тѣлесъ. л въ въꙁдрастѣ тѣлесъ лшенꙑхꙿ въсѣлꙗтъ сꙙ бжꙗ благодѣть С 546.6—7 2. Величие, превъзходство такъ мамъ архере. еже сѣде о деснѫѫ прѣстола.  велъства на небесехъ Е 24а 15 ѹмъножілъ есі на мнѣ веліество твое СП 70.21 аште съсѫдъ. же мьноѭ мьнѣнѣ освꙙштенъ ... непотрѣбьнъ прѣдъ твомь вельствомъ бꙑстъ С 287.17 пѣснь похвальнѫѭ. того млосрьдю.  несъкажемѹѹмѹ вельствѹ С 530.30 ѹбо сꙙ вельства богъ С 115.6 Изч Е СП С Гр μεγαλωσύνη μεγαλειότης велъство веліество Нвб величество ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ