Старобългарски речник
велат сѧ 
велат сѧ -велаѭ сѧ -велаеш сѧ несв 1. Гордея се, възгордявам се сѫді сірѹмѹ  съмѣренѹмѹ. да не пріложтъ потомъ веліаті сѩ лкѹ на ꙁемі СП 9.39 такожде  доб с. прѣдъ вьсѣм стꙑм дѣаше. свѣтъло вьсе лце  слно покаꙁаѧ.  ѫꙁꙑ облежꙙштѧ на н҄емъ. акꙑ ѹтварь многоцѣнꙿнѫ мꙑ на себѣ веліааше  радоваше сꙙ С 105.19—20  к н҄емѹ рѹфнъ кто прѣдъстоѧ. въ рторьстѣ хꙑтрост. с рее стан пѡні не вела сꙙ С 138.11 то л сократъ  арстдъ.  анаѯархъ.  про велаахѫ сꙙ. мже  флософѭ  правꙿдѫ.  тръпѣн любьꙗхѫ С 138.15 2. Величая се, славя се [с нещо, заради нещо] се же отъ многꙑхъ мѹ ѹдесъ цѣл҄енꙗ. о н҄хъже велааше сꙙ мꙙ мѹ С 45.13—14 стꙑ кодратъ рее. по стнѣ ꙗкоже рее бж псан. въскѫѭ велашꙙ сꙙ странꙑ.  люд поѹшꙙ сꙙ тьштетънꙑмъ С 102.26—27 ꙗдѣѣше ѹбо отъ вьсего нъ по малѹ ꙁѣло. ꙁаповѣд рад не тѣмъ велатъ сꙙ. нъ да прсно съмѣрен матъ С 274.7—8 повѣждь м ѹбо ѡ ждовне. ꙿто сꙙ пророкꙑ велаш. а прорцамааго корш С 334.27—28 сце въ недѫгъ фарсе  кнжьнкъ. же прѣжде ꙁъванꙗ ътѫтъ.  нарцат сꙙ ѹтел҄емъ велаѭтъ сꙙ С 339.22 СП С Гр μεγαλαυχέω μεγαλύνομαι φρυάσσω κενοδοξέω ἐναβρύνομαι μέγα φυσάω веліаті сѩ Нвб Вж. при велат