Старобългарски речник
велат 
велат -велаѭ -велаш несв 1. Увеличавам, уголемявам вьсѣ же дѣла своѣ творѧтъ да вдм бѫдѫтъ лвкꙑ. рашрѣѭтъ же хранлшта своѣ. ꙇ велаѭтъ подъметꙑ. вьскрлѣ рꙁъ свохъ М Мт 23.5 ЗI А 2. Величая, славя, прославя, възхвалявам ѡ веле велко нецѣлмо ѹжестоен. на толко л беꙁакон обратшꙙ ѹмъ. да отъ н҄хъже бѣ вѣроват лѣпо. не вѣрѹѭтъ. хъже дѣл҄ьма хвалт хѹлꙙтъ. о н҄хъже славт  велат не блажꙙтъ С 339.10 нктоже богата вела богатьства рад С 491.9 прстѫпвъ же еппъ къ едꙿно пешт горѫшт ... ꙁлѣꙁе слоѭ стааго дха. беꙁ врѣда  цѣлъ.  въ ѹжаст бꙑвъше велцѣ. падошꙙ нц на ꙁем. велаѭште ба кръстꙗньска С 541.5  въстлапвъ гнѣвъ словесꙑ кротъкꙑм. рѫкоѭ помъ. вьведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ. ꙗкоже вꙿсѣмъ двт сꙙ  ѹжаснѫт. сътворенꙑмъ ѹдесемъ. вꙑше словесе отъ стааго. велаѭштемъ ба. боѧштм сꙙ го своѭ крѣпость обавь҄ꙗѭштааго С 566. 16—17 М З А С Гр μεγαλύνω μεγαλαυχέω ἐπαίρομαι Нвб величая [се] книж ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ