Старобългарски речник

бѣдьнъ^II

бѣдьнъ -ꙑ прил Труден, непристъпен како бо матъ сътръпѣт толкъ пѫть. бѣдꙿнѹ сѫштѹ  горънѹ С 31.10 Изч С Гр δύσβατος бѣдꙿнъ Вж. при бѣдьнъI Нвб