Старобългарски речник
богоносвъ
богоносвъ
-ꙑ
прил
Който носи в себе си Бога
богоносвꙑ сь отьць богѹ сꙙ на ѹꙙст въдавъ ... отъвръже сꙙ потрѣбъ мръскꙑхъ
С
279.9
; от н҄елже смокв ꙁоба богоносвꙑ старць. готовьꙗше сꙙ
С
300.29
Изч
С
Калка от
гр
ϑεοφόρος
Вж. при
богоносьнъ
Нвб