Старобългарски речник
богоносьнъ
богоносьнъ
-ꙑ
прил
1. Който носи в себе си Бога
ѹн҄е бо стъ пае юнꙑмъ въ словесехъ богоносьнꙑхъ ѹтел҄ь. прсно поѭштемъ. стъ мѣт ѹмъ
С
403.28—29
Образно.
бꙑстъ намъ лоꙁа богоносьнаꙗ. ꙁно грѣховънꙑ нашъ. съпрꙙтаѭшт ꙗко сѣнь покоꙗ намъ даѭшт
С
353.20
2.
Като същ.
богоносьн
м
мн
τινὲς τῶν ἡμετέρων
Хора, които изповядват, носят в себе си Бога
лѣпоже стъ намъ къ хѹлнкомъ вѣрꙑ глаголат. гда прѣпьрѣт хотꙙтъ богоносьнꙑхъ
С
404.10
Изч
С
Гр
ϑεολόγος
Нвб
богоносен
книж
остар
ВА
МлБТР
ЕтМл
РБЕ