Старобългарски речник
благословест 
благословест -благословешѫ -благословесш св 1. Благословя ѣко тꙑ блгсші праведъніка гі СП 5.13 ꙁемлѣ дастъ плодъ сво. благс (погр. вм. благс, Север., с. 80, бел. под линия) нꙑ бже...  ѹбоѩтъ сѩ тебе вьсі коньці ꙁемлѩ СП 66.7, 8 вьс ... благословешен сѫтъ С 319.30 пакꙑ рекѫ ... прдѣте въꙁлюбьн да благословестмъ ... да благословешен бѫдемъ отъ него С 320.3, 4 благословмъ тꙙ господ ... благословешенааго пръжде вѣкъ С 320.2 благословешенъ εὐλογημένος Благословен благословешена слава господьна С 322.14—15 благословешенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне С 319.27—28 Срв. С320.13 С320.19—20 С321.17—18 С322.17 С322.20—21 2. Прославя, възхваля блгс дше моѣ гѣ СП 103.1 блгсіте ѩꙁꙑц ба нашего СП 65.8 благословешенꙑ м ед ὁ εὐλογημένος За Бога — този, който заслужава благодарност, възхвала прдѣте въꙁлюбьн да благословестмъ благословешенааго С 320.3 Срв. С330.5 Изч СП С Калка от гр εὐλογέω Вж. при благословт Нвб