Старобългарски речник
благословт 
благословт -благословлѭ -благословш св 1. Благословя, дам благословия благслвте клънѫштѧѩ вꙑ М Мт 5.44 З А СК ѣко тꙑ блгсші праведъніка гі СП 5.13 влко ... блгв вно се СЕ 20а 2 Срв. СЕ14b 3 ѣко тꙑ ес блгвѧ ꙇ стѧ вꙿсѣ СЕ 21b 23—24 по стнѣ не благословьѭ го С 298.27 ѣко блгв сѧ прѣестъное.  вельлѣпое мѧ твое СЕ 13b 17 Срв. СЕ7а 22—23; 23а 1; 24а 20; 81а 14 помагааше мѹ богъ вь вьсемъ.  благослов сꙙ манастꙑрь С 285.24—25 2. Прославя, възхваля ꙇ бѣахѫ въ ꙇнѫ въ цркве. хвалѧште  благословѧште ба М Лк 24.53 З А двенъ бъ въ црквахъ блвте ба Е 24б 12 Срв. Е34б 12, 36а 14 нъ мꙑ жв благовмъ тѧ. ꙇ въспомѧнемъ тѧ СЕ 64b 25—26 ꙇ вѣтвье постілашѧ. ꙇ ѣко ба блгсвшѧ сѧдѧштаго на жрѣбѧте К 1а 36—37 Срв. С326.15—16 го агг҄ел хвалꙙтꙿ  небеса благословꙙтъ С 354.10 благословт сѧ М З А СК Е СП СЕ К Б С Калка от гр εὐλογέω Превежда и гр. εὐχαριστέω, ἀνυμνέω Нвб благословя ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА