Старобългарски речник
бт сѧ 
бт сѧ -бьѭ сѧ -бьш сѧ несв бѭ сѧ -бш сѧ Нанасям си удари, удрям се ꙇдѣаше же въ слѣдъ его мъногъ народъ люд. мѫж  женꙑ. ѩже  бѣхѫ сѫ  плакаахѫ сѫ его М Лк 23.27 З прпаде къ ногама стааго.  рѫкама свома бѭшт сꙙ въ прьс вьпꙗше. ѹ горе мьнѣ окаанѣ С 517.6 повръгъ же себе на ꙁем. въꙁдꙑханьꙗ несьтрьпмаа творꙗаше. беꙁ млост сꙙ бьѧ по прьсемь С 523.14 стꙑ же нкакоже бъхма отъвѣштаваѧ. бꙗше сꙙ въ своѧ прьс ...  глааше. млоствъ бѫд г С 529.30—530.1 Изч М З С Гр τύπτω κόπτομαι Вж. при бт Нвб