Речник на Патриарх Евтимий
ст  
ст -ьтѫ -ьтеш несв (13) 1. Чета; прочитам на глас.  дондеже ьтѫть пръвѫѧ славѫ каѳїсмѣ, їере̆ ьтет молтвѫ сїѫ та̆ СВВ 392.23, 24 Лкъ: Амнь.  тетъ ѱаломъ Яков 309.27 Іере̆ тет еѵаггелїа, ѡбращꙿ сѧ кꙿ людемъ Яков 313.32 Същото значение и в СВВ 390.17. 2. Почитам; отдавам почит. несѹщїхь богѡвь ѿрцающе се прсно же сѹщомѹ б͠ѹ покланꙗте се  того ътѣте Нед 608v.8 Посл тамо  вждь, колка мнѡжьства  нарѡд сътѧт сѧ, кланѣѫще сѧ  ьтѫще ЙП 194.4 ьтѫще Като същ. мн. Тези, които почитат, отдават почит. проклнаю же дѡлы  до конца ненавжⷣѹ  тѣх  ътѹщхь  Нед 605v.3 л не вѣс самодрьжець повелѣнїа, ꙗковы на же бѻгы не ътѹщхь ꙁрекоше мѹкы Нед 608v.30 тѣмже  молш се ьтꙋщїмь вѣрою тво̆ ьстны̆ праꙁднкь дароват грѣхомь прощенїе Теоф 267.5 Същата употреба и в Нед 605v.15 Теоф 263.14 268.2.