Речник на Патриарх Евтимий
цѣломѫдрьнъ  
цѣломѫдрьнъ -ꙑ прил (4) Целомъдрен, непорочен. Петрѹ нѣкоемꙋ тѣмь прⷣѣстателꙿствꙋющꙋ, Мѹжꙋ добродѣтелнꙋ  нарѡтѹ, Кроткꙋ же  цѣломѹдрьнꙋ аще кто нь ИМ 173r.21 Двѣма ѹбѡ къ трдесетмь лѣтѡⷨ спльншем се црⷭтвїа его, жвота же его въсего шестьдесеⷮ  шестое, проее цѣломꙋдрьное  стое проваждааше жтїе Конст 437v.23 Іѡсфа бѡ цѣломѫдрънаго въ въсемь подража, не покор сѧ сластемь, ѡтско ѡт грѣха, добродѣтѣль въжделѣ Мих 179.30 цѣломѫдрьнъ Като същ. м. ед. Този, който е целомъдрен, непорочен. Сего рад н(ы)нѣ нашего вѣненка съ свѧтым ꙗко свѧта похвалѣемь, съ праведным ꙗко праведна, състрадалцы ꙗко страдалца, съ цѣломѫдрым ꙗко цѣломѫдръна, съ вѣненкы ꙗко вѣненка Мих 179.28