Речник на Патриарх Евтимий
цѣломѫдре
цѣломѫдре
-ꙗ
ср
(7)
1. Целомъдрие, непорочност, въздържание, девство.
Ꙗко же ѻ едѣхь потьщавшх се родт не могѹщхь рѡдт, млованїю спⷣоблꙗват. а же въ цѣломѹдр въꙁⷣрьжан пожвшмь беседнѡⷨ бывшмь, юдт се достоть
Конст
436r.18
Беꙁмлъвїе пость стотѣ ходатаа. цѣломѹдрїа ѹтел, на врагы орѹжїе непобѡрмо, стлъпь крѣпькь ѡт лца вражїа
Кипр
226.14.
// За чистотата и целомъдрието като християнски добродетели.
Он же моленїе тоѫ сплън тако прѣбыста въ въсѣх и͠і-тх лѣтѣх, стотѫ цѣломѫдрїе до конца съхранше
Филот
84.12
Прѣбывааше проее добраа ѻтроковца д͠вьство сто хранещ въ стотѣ цѣломѹдр ходещ
Нед
605r.20
Ꙗко ѹбо съмысломь ѹкрѣп сѧ въ юношьскы̆ прїде въꙁрастъ, въ въсѣх хождааше ꙁапѡвѣдехь господьнх, непоронѣ прѣбываѧ въ цѣломѫдр стотѣ, въ кротост простотѣ
Мих
173.14
Същото значение и във
Филот
85.5.
2. Благоразумие.
Которы ц͠рь ꙁаконы бл͠гоъствые тако цѣломѹдрїе ꙁавѣща ꙗкоже сь, ꙗко ѿ коньць въселные въсе даже до коньць е непоколѣблмѣ прѣбыват
Конст
438v.32