Речник на Патриарх Евтимий
хꙑщьнкъ
хꙑщьнкъ
-а
м
(1)
Разбойник.
таже б͠жїаго сѹда страхь въ ѹмѣ мѣе, жестокым досадтелным стрѣлам срⷣца хыщнкѡⷨ грабтелмь ѹꙗꙁвѣаше, тъще се въсѣхь въ б͠жї страхь првест
Конст
436r.29