Речник на Патриарх Евтимий
хрстолюбвъ  
хрстолюбвъ -ꙑ прил (9) Христолюбив, обичащ Христа. Геѡргі̇ же нѣкто ѿ нⷯ, мѫⷤ бл͠гогѡвѣнъ  х͠ѡлюбвъ въ дѡмꙋ своемъ сы, вь веерныѧ асы ꙗкоⷤ ѡбыа емꙋ бѣ мл͠твѫ творт на мл͠твѫ себе вьдаⷭ Петк 79r.6  еще молм сѧ о благовѣрнѣм  хрстолюбвѣм цар нашем, мѧ рек,  о царц его, мѧ рек ЛЙЗ 294.14 Еще прнѡсм т словеснѫѧ сїѫ слѹжбѫ ѡ въселеннѣ̆, о свѧтѣ̆, събѡрнѣ̆, апостолстѣ̆ цр(ъ)кв, ѡ же въ стѣ  (ь)стнѣ жтї прѣбываѫщх, ѡ вѣрнѣ̆шїхь  хрстолюбвыхь царехъ, о въсе̆ полатѣ  ѡ воех х СЙЗ 370.3 Същото значение и в ЛЙЗ 295.17 300.17 300.19 СВВ 395.19. хрстолюбвꙑ Като същ. м. ед. мн. Този, който е христолюбив, обичащ Христа. хже хртⷭѡлюбвы ѻнъ вдѣвь, страхѡмь абїе. ѻбъѧть бы́въ, на ꙁемлѧ себе повръже Петк 79r.13 Нѣцї же ѡт хрстолюбвых ꙁвѡлшѧ т къ свѧтомѹ  благословенїе ѡт него полѹт ЙР 14.12